Млада майка с лична изповед за секса след раждане

„Не се смятам за безполова. Преди раждането на детето всеки можеше да завижда на интимния ни живот. Отношенията със съпруга ми започнаха по време на курорт, базирани на секс и необвързваща романтика. Аз бях с приятел, той с приятелка. Оценявах мощните мускули и тен, той - моята фигура в бански
Веднага решихме, че ще е просто лятно приключение и си прекарахме страхотно.
Когато дойде време да си тръгнем, той изведнъж каза, че иска да прекара целия си живот с мен и ми направи предложение. Вярно, съгласих се едва след три месеца. Исках да го опозная по-добре.
Първите две години буквално не можехме да се откъснем един от друг, толкова силна беше химията.
След това страстите малко утихнаха, но сексът все още беше редовен и предизвикаше много емоции. И малко преди петата годишнина от запознанството ни разбрах, че съм бременна “, пише майка, пожелала анонимност.

В началото нищо не се промени

 Напротив, някъде по средата на бременността, вероятно заради хормоналните промени, либидото ми се повишава. Но през третия триместър внезапно осъзнах, че сексът дори физически ме отвращава.
Не спрях да обичам съпруга си, харесваше ми, когато ме прегръщаше или ми правеше масаж, но не исках нищо повече. Често му казвах, че не ми е добре, но той беше упорит.
Трябваше да излъжа, че лекарят препоръчва сексуална почивка. Този аргумент проработи и аз с ужас си помислих какво ще стане, ако влечението ми след раждането не се върне.

Семейство без секс също е семейство

След раждането всичко стана още по-лошо - дори докосванията започнаха да ме дразнят.
Съпругът страстно ми шептеше, че чака момента, когато отново ще правим секс, а аз отлагах до последно, измисляйки всякакви оправдания: че бебето е било неспокойно целия ден, че съм ужасно уморена, че имам мигрена ... Отначало съпругът ми се разстрои, после се ядоса - каза, че е здрав и млад, че не може да приеме това.

Чувствах се виновна и дори се записах за дистанционна консултация със сексолог. Но след нея разбрах, че не искам да се насилвам.
Сексологът се оказа мъж и започна да ми обяснява колко важен е сексът, как понякога си струва да го правим в името на партньора. И добави нещо, което ми се стори страшно нелепо в момента, че “всичко ще се получии, че апетитът идва с яденето.“ 
Колкото повече го слушах, толкова повече се ядосвах.

Какво означава това „В името на партньора!“ Защо аз имам нужда от партньор, който е щастлив с мен и ме прави щастлива.
Сексът е необходим за удоволствие, и то за удоволствие на двама.
И ако аз не го получавам, трябва да търся

други начини  да се радваме един на друг.

Винаги чакам съпруга ми да се прибере с топла вечеря, подкрепям го в трудни ситуации, защото заедно отглеждаме дете. Опитах се да ме обясня. След това уморена от разгоовори, казах: "Не - значи не!" Няма да се оправдавам.
Към днешна дата в нашата двойка не е имало секс от година. Приятелки ме плашат, че той ще отиде при друга. Не искам да ги слушам. 
Не мисля, че всички хора са толкова примитивно устроени.
Веднъж на няколко месеца съпругът ми започва неприятен разговор за това, че го накърнявам, но аз отстоявам позицията си.
Не знам, може би някой ден ситуацията ще се промени и ще изпитам същото желание, както преди. И ако не, не смятам, че това е трагедия.
Семейство без секс също е семейство и не по-лошо от другите. И може би дори е по-добро, защото е стъпило на солидна основа от разбирателство и отстъпки, а не на хормони.

Мона Василева